Празнично обръщение на министъра на културата Петър Стоянович на 30.12.2013 г.
До хората на духа, творци и администратори в сферата на културата и изкуството:
Това е първата ни Коледа заедно. Тя, както и изтеклата половин година, е подходящ повод ако не за равносметка, то поне за няколко размисли и послания. С вас се събрахме не по любов. Макар случайността да не я изключва. Дори от пръв поглед. Много по-важно ми се струва, че вече шест месеца с вас продължават да ни събират изкуството и културата. В тях има колкото прагматизъм, толкова и чувство. Прагматикът в мен е убеден, че в нашата сфера решението е в стабилността и еволюцията. Романтикът, обаче, знае, че без чувство, отдаденост и талант всяка разумна битка в края на краищата остава някак ялова.
Духовната сфера, освен всичко останало, е най-логичният общ знаменател за единство на нацията и подготовка на следващото поколение български граждани за проветривия и тежко конкурентен външен свят. Днешните деца и утрешни управници не трябва да бъдат учени да задават удобни въпроси със страшен и заплашителен глас. Това може да им помогне в едно ъгълче на Балканите, но по света ще ги направи смешни и ненужни.
Българското махало от столетия се люлее доста по-силово и безалтернативно, отколкото е полезно за държавата и гражданите. Културната еволюция не ни е по сърце, защото не ни позволява да изпотим бързо историческата шлака. Ние искаме бързи решения, на всяка цена. И не съзнаваме колко убийствена може да бъде тя, ако не нямаме трезва преценка.
Още в първите дни на мандата си споделих две неща, в които искрено вярвам. Първо, че министерството на културата не прави култура, а я подпомага и улеснява. И второ, че ресорният министър не е падишах на културата, а просто посланик, посредник и приятел на гилдиите. Понякога боксова круша. Дори изтривалка. Нека! Стига да е за добро.
Надявам се повечето от вас да са усетили, че това не са голи приказки. Балансът между храма и мола винаги е възможен, но дано не това е националната алтернатива преди Коледа.
Напълно съзнавам несъвършенствата си – и като личност, и като експерт. Приемам с радост и поздравленията, и критиките. Много по-трудно е да съдиш себе си, отколкото да съдиш другите – да не забравяме, че в тази мисъл на Екзюпери се оглеждат недостатъците и пороците на всички ни! Без изключение! Всичко лошо съм простил, всичко лично съм забравил.
С нетърпение очаквам да започнем, продължим или завършим поредица от проекти през идващата година. Сигурен съм, че вашата роля в тези начинания ще е ключова, с експертност и от сърце. Богатата орница на духа заслужава и усилието, и жертвите ни!
Искрено ви желая да посрещнете Рождество Христово в хармония със себе си и околните. На онези от вас, проповядващи друга вяра, пожелавам да използвате почивните дни за отдих и сърадост със съгражданите си християни, както векове наред се е случвало по нашите земи в името на човещината.
Честито Рождество Христово!
Честита Новата 2014 година, която да изкараме в телесно здраве, душевно спасение и малко повече национално единство.
Амин!
Д-р Петър Стоянович
Министър на културата
